НАЗВЪНТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; назвънтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. назвънтя̀л се, -а се, -о се, мн. назвънтèли се, св., непрех. Разг. Звънтя много, до насита.


Източник: Речник на българския език (онлайн)